Историята ...

Елейн прокара припряно пръсти през косата си. Досега не се бе интересувала от историята на расата си, но скорошните събития я бяха накарали да се позамисли. Тя извади малка черна книжка, каквато имаше всеки вампир - беше нещо като Библията на хората, но в нея се разказваше историята на вамипирите ...

" 213г. - Начални стъпки.
Ториъс беше нашият най-велик водач. Борбен, съобразителен, находчив - всичко, което ни беше нужно. Успяваше винаги да ни осигури кръв така че хората да не успеят да ни хванат или проследят. Особено забавни бяха хайките, които ни организираше всяка луна (месец). Набелязвахме си жертви и ги ритуално ги убивахме в Светилището ни. Но като всички велики личности и Ториъс имаше слабости - беше жаден за власт и сила. Затова реши, че хората трябва да ни се подчиняват. Тази идея се хареса на всички вампири и така той успя да съзаде най-големият съюз на кръвопийците в историята. Със своят заразителен ентусиазъм, Ториъс ни накара да му повярваме, че сме по-добрите от двете раси и че трябва да се борим за правото си да живеем свободно като господари на хората... Така започна и стогодишната война между нас и хората, или както още я наричаха Тъмната война...

324г. - Битката при Зимни градини.
10 000 вампира. 30 000 човека. Зимни градини. Най-трагичната битка за нас досега. Преди обаче да стигнем до фаталния й край, ние имахме шанс да спечелим. Нищо, че противника беше три пъти колкото нас. За разлика от тях ние се хранихме с кръв и можехме лесно да излекуваме раните си. Не ни бяха нужни дълги почивки или сън. Това бяха плюсовете, които ни даваха много предимства. Като главен генерал-помщник аз бях най-близкия човек на Ториъс. Двамта с него измисляхме стратегии, клопки, и маневри, които тогава бяха връх на военното изкуство. Но както всяко величие си има своя изгрев и залез, така и дойде залеза на най-великия водач.

29 февруари, 324г. - Смъртта на Ториъс.
Двамата бяхме тръгнали на строго-секретна мисия, която имаше за цел да унищожим краля предводител на хората. Така щяхме да им отнемем духовната подкрепа и лесно щяхме да ги разгромим. За наше нещастие, обаче стражите ни усетиха минути преди да убием краля и раниха Ториъс. Раната се оказа смъртоносна и единственото, което успях да направя е да го върна в лагера, където да се сбогуваме с него.

1 март, 324г. - Избора.
След смъртта на Ториъс беше съвсем логично властта да поеме единствения му син Деанол, който всъщност въобще не приличаше на баща си. Той предпочиташе мира и спокойствието, от колкото войната и битките и сигурно щеше да прекрати Тъмната война. За мое най-голямо очудване преди да умре обаче, Ториъс, ми предаде поста на главен боен вожд - разполагах с войските ни. В случай, че решеше да се предаде Деанол нямаше да може, защото трябваше да се допита до мен. Мислех, че с това всички проблеми са решени, но грешах. В деня на ритуалното кръвопролитие на Деанол се появи Алберт. Той твърдеше, че е син на Ториъс от предишен брак, но майка му го взела от баща му и го отгледала далече от нашата общност. Някои вампири повярваха на Алберт и застанаха на негова страна. Аз обаче останах с Деанол, въпреки че приликата между Алберт и Ториъс беше очевидна. И той като баща си беше смел и беше жаден за власт, но мой дълг беше да защитавам Деанол. Тогава двамата полубратя решиха да решат спора с честен дуел.

2 март, 324г. - Алберт и Деанол.
Битаката беше свирепа и сурова. Никой не признаваше никакви правила или ограничения. Всеки се бореше за правато си на власт. Честния дуел се превърна в кървава баня и зрелище за войниците. Най-накрая надделя Алберт, който уби Деанол чрез измама. Когато дойде при мен и поиска да го провъзглася да предводител, но нещо ме накара да откажа. Като причина изтъкнах нечестния двубой. Алберт се ядоса и се опита да ме убие, но аз реагирах бързо и го обезвредих. Помолих го да напусне общноста на вампирите същто както е дошъл и да не се бърка. Той си тръгна ядосан като много от вампирите го последваха. Тогава властта пое дъщерята на Деанол - Мария.

9 март, 324г. - Поражение.
След смъртта на Ториъс и Деанол нещата се влошиха. Всички вампири бяха обезокуражени и не се биеха добре. Все по-малко и малко следваха моите заповеди и тези на Мария. Бдителността и вниманието ни бяха намалели чувствително. Заради тази наша грешка се случи и най-ужасното клане в историята. След като голяма част от вампирите последваха Алберт войската ни намаля много. Една вечер, седмица след избирането на Мария хората навлязаха в лагера ни и започна масово клане. Успяхме да се спасим едва 1000 вампира от всички. Като че ли това не стига ами в гората ни нападна и Алберт и неговите 700 поддържника. Успяхме да избягаме и да се разпокъсаме като аз останах плътно до Мария.

През вековете ... Мрачните години.
С Мария и малкото вампири, които бяха останали, основахме група, която да следи Алберт и да ни докладва всяко негово движение. Нарекохме я Организацията. Тъй като бяхме изключително малко на брой хората не успяха да ни открият и си помислиха, че сме изчезнали. Грешка. Ние бяхме там през цялото време. Наблюдавахме и чакахме нашия момент.

8 октомври, 1789г. - Смърт.
Организазията не успя да опази Мария. След една нейна среднощно разходка тя не се върна. Алберт ни прати кичур от косата й и договор, който трябваше аз да подпиша като временен водач на вампирите. Според този договор трябваше да предам властта в ръцете на Алберт. Това не се случи.

12 октомври, 1789г. - Новият водач.
Като главен генерал и най-древния вампир-звездоброец, аз отново изпълних ритуала на могъществото и предадох власта над вампирите в ръцете на сина на Мария, Алезандър. Той изключително много приличаше на дядо си и носеше много от качествата му. Най-накрая след толкова години се почувствах свободен да се оттегля от власта.

1789г. - 2090г.
Алезандър беше отличен водач, но постоянно беше нападан от Алберт, който никога не се отказа от титлата си. Битките, между Организацията и Отцепниците станаха сериозни и бяхме забелязани от хората. Техните тайни служби създадоха Отдел за борба срещу Вампирите. Сега света е разкъсван от битки между Организацията, Отцепниците и Отдела. Заради това скоро ме извикаха на предишния ми пост, генерал на Организацията ... "