Престъпление и наказание

Проклети хора. Никога не знаят кога да си затварят устата. Никога не могат да разберат къде е тънката граница между преговорите и изнудването. По дяволите, дори не знаят къде е границата, за да могат да спрат!
- Вижте, полковник Стар, нямам нищо против всичките ви рутинни гонки на наши хора. Разбирам защо слагате някой друг в затвора за известно време, но не мога да си обясня това.
Аурелия изтърси на масата един чувал, който носеше със себе си. От вътрешността му се търкулна главата на някакъв мъж. Полковникът потрепна на стола си, дори несъзнателно се отдръпна малко назад.
- Това беше мой добър приятел. - вампирката се усмихна студено показвайки двата си кучешки зъба. - Бихте ли ми обяснили това?
Мъжът се размърда неспокойно на стола си. Работеше вече 10 години в тайно споразумение с вампирите и благодарение на своите лидерски умения и няколко убийства и множество връзки от тяхна страна беше станал шеф на полицията в Гранд Крю. Досега винаги си бяха сътрудничали и за да замажат очите на останалите органи на реда и народа имаше публични гонки на едни от най-опитните вампири, които с лекота им се измъкваха. От време на време влизаха в старите им бази, където успяваха да заловят един, максимум двама от вампирското общество, които обаче винаги изчезваха тайнствено. Но ето че сега нещата стояха различно. Пред Стар стоеше главата на един от вампирите. Това значеше война, защото споразумението беше, че вампирите не убиват полицаи, а полицаите вампири. И за всички от полицията това беше напълно достатъчно и задоволително.
- Е? - жената се облегна удобно в креслото.
Стар се размърда неспокойно и взе лист и химикал от бюрото си. Написа нещо доста бързо и го остави до главата. Госпожица Немо се просегна внимателно и погледна късчето хартия.
" Отдел за борба срещу вампирите"
Аурелия кимна едва забележимо и прибра листчето.
- Добре. Така нещата добиват съвсем друга светлина. Значи искат да играем мръсно. Така да бъде.
Жената стана от стола и кимна към Стар :
- Оставям главата на Вас. Похвалете се какво сте направили, не се притеснявайте, моите хора няма да Ви закачат.
Тя се насочи към прозореца, когато вратата изригна в пламъци и се чу вик :
- Стой в името на закона! Аресутвана си за ...
- Бла, бла, бла. - вампирката въздъхна отегчено.
Тя се обърна към вратата, където стояха трима от агентите на Отдела. И тримата държаха лазери, но никой не беше стрелял все още. Аурелия прецени възможностите си дали ще избяга и се усмихна на себе си. Едно убийство в полицейското управление беше вълнуващо, но щеше да има прекалено много последствия. В този момент единият от агентите натисна спусъка и червеният лъч се насочи към вампирката. Без да губи секунда тя скочи на тавана и тръгна към Стар. Другият агент също стреля, но този път уцели полковника в ръката, защото Аурелия беше вече зад него. Без да губи секунда тя извади своите пистолети и произведе два бързи изстрела. Първият агент падна мъртъв на пода. Вторият и третият започнаха да стрелят още по-интензивно към вампирката, която вече беше зад бюрото на полковника. Естествено не уцелиха и му се наложи да презареди. Другия агент също. Немо изскочи от мястото си и преряза гърлото на единия с меча си. Третият мъж беше опръскан с кръвта на колегата си, но не го сполетя същата съдба. Аурелия изби бластера от ръцете му и го хвана за косата :
- Кажи на шефа си, че е избрал грешния град!
Тя го шибна през лицето и той падна в несвяст. Жената затвори плътно вратата - имаше няколко полицаи останали на нощно дежурство, които всеки момент щяха да дойдат.
- Стар, предупреждавам те, ще загрубеят нещата!
Аурелия се насочи към прозореца и изчезна в нощта.

Доставката на стимуланти както винаги закъсняваше, а Клоуд не обичаше да чака. Проклетите дилъри винаги идваха някак със закъснение без някакви определени извинения. Но Клоуд си чакаше спокойно на улица "Девъро 45", край зеления контейнер както правеше вече пет години насам. Искаше му се да се откаже от този вреден навик, порок наречен стимуланти, но не можеше. Прекалено го бяха издигнали в службата, за да се откаже от тях сега и те да си отмъстят. Ако умреше скоро, поне щеше да знае, че е успял да се изкачи до върха, а не да остане долу в тинята. Някои неща изискваха жертви и той беше готов да плати всичко, само за да стане нещо повече от родителите си.
Уличното осветление прещрака за секунда, а лампата над контейнера изгасна за секунди. Когато отново светна Клоуд видя дилъра да се приближава. Всяка седмица беше различен, за да не намерят следите на мафията. Най-често бяха хлапета, на които се даваше пакет или някакъв предмет, който да занесат до тук и да го предадат на чакащия мъж. Този път обаче беше жена. Да, Клоуд забеляза леката походка, прекалено изящните движения за мъж и характерната физика на представителките на нежния пол. Мъжът потри доволно ръце. Може би щеше да си достави допълнително удоволствие.
- Поръчката на пица за Вас, сър.
Клоуд кимна ухилен пошло и протегна ръце към жената, но нещо го спря. Досега беше ходила с наведена глава, а сега когато показа лицето си нещо го беше стреснало.
Вампир.
Без Колуд да успее да реагира, Аурелия захвърли пакета и изваждайки двата меча ги опря в гърлото на сержант Клоуд.
- Съжалявам, но сложихме малко повече пипер вътре, а Вие поръчхте без пипер.
Вампирката се засмя и погледна предизвикателно Клоуд.
- Какво искаш? - тонът му беше спокоен, но по лицето му беше изписано, че се страхува.
- Първо лицето сержант, след това гласа. Объркал сте реда. - Аурелия се изсмя късо. - Страх ли Ви е от смъртта, Клоуд?
Мъжът преглътна, а острието направи тънка червена резка върху гърлото му.
- Мен не. Когато си безсмъртен оценяваш смъртта. Затова Ви казвам, че е хубаво нещо, когато дойде достойно.
- Проклето изчадие, защо не си завреш ...
- А, а, аа. Не. Не се говори така на дама. - прекъсна го Аурелия. - Но мога да уредя да не говориш никога повече.
Мъжът се изпъна като струна.
- Просто искам имена.
- И да ти кажа, никога няма да хванеш този, който търсиш. той те следи винаги и е готов на всичко, за да умреш.
Аурелия се прозя отегчено. Получаваше доста заплахи ежедневно, а на тези които беше изслушала през живота си им беше загубила бройката.
- Име?
Мъжът инстинктивно започна да трепери.
- Анри. Анри де Налоар, това е той.
- Чудесно, сержант.
Вампирката щеше да натисне оръжието малко по-силно, но знаеше, че проблемите с полицията и Отдела щяха да станат по-големи.
- Върви си вземи дозата и благодари на ЛУната, че не те накарах днес да срещнеш смъртта.
Аурелия му намигна и прибирайки мечовете в ножниците им скочи на контейнера. Изкачвайки се по фенера се озова и на покрива. Премина през покрива последвана от няколко бластерни изстрела, които естествено не я засегнаха. Когато стигна края на сградата, тя скочи грациозно и оправи наметалото си. Десетина метра по-надолу имаше едно долнопробро заведение, където пиенето си заслужаваше, а пък имаше и среща с един свой информатор.
Жената влезе в кръчмата все едно няма никой и се насочи към бара. Но не към централната част, а към по-затъмнената. Приближи се до мъжа, който стана от мястото си оставяйки малкък проектор за холограми. Аурелия го взе и прибра светкавично бързо. Скоро дойде бармана и тя си поръча пиво. Не трябваше да изглежда прекалено подозрителна, затова щеше да се застои малко тук. Отпи от донесеното й пиене и се загледа в клиентелата. Тогава погледа й се спря на една жена, която й изглеждаше прекалено позната. А погледите, които хвърляше на младежите от близката маса й навяваше мисълта, че е жадна за кръв.